1. Но Ти, Боже наш, си благ, справедлив, дълготърпелив и управляваш всичко, преизпълнен с милост.
2. Дори и да съгрешаваме, ние сме Твои и признаваме властта Ти, но ние няма да съгрешаваме, защото знаем, че сме признати за Твои.
3. Да Те познава някой, това е истинската праведност; и да признава властта Ти, това е коренът на безсмъртието.
4. Нас не ни примамват лукавата човешка измислица, нито безплодният труд на художника – изображение, безразборно оцветено с бои,
5. видът на което покварява неразумните и ги кара да изпитват копнеж към бездушния вид на един мъртъв образ.
6. И които правят такива идоли, и които изпитват копнеж към тях, и които ги почитат, са влюбени в злото и достойни за надеждите, които им възлагат.
7. Грънчарят мачка меката глина и с усилие изработва всякакви съдове, с които да си служим. От една и съща глина изработва съдове и за чиста, и за нечиста употреба – по един и същи начин. Но за какво да се употребява всеки от тях, това отсъжда грънчарят.
8. Така от същата глина с напразни усилия изработва безсмислен бог онзи, който неотдавна сам се е родил от земята и ще отиде пак там, откъдето е бил взет, когато поверената му назаем душа бъде поискана обратно.
9. Но той не е загрижен, че може да се мъчи, нито че животът е кратък. Той се надпреварва с хора, опитни в обработката на злато и сребро, подражава на ковачите на мед и смята, че изработката на мними богове му носи слава.
10. Сърцето му е пепел, надеждата му не струва дори и шепа пръст, а животът му е по-презрян и от глината.
11. Защото той не е познал Онзи, Който го е сътворил и Който му е вдъхнал действена душа и жизнерадостен дух.