47. С делата си те са завещали заблуда и позор на своите потомци.
48. Когато пък ги сполетят война и бедствия, жреците се съветват помежду си къде да се скрият със своите идоли.
49. А щом сами не могат да се спасят нито от войни, нито от бедствия, как хората да не разберат, че те не са богове!
50. Понеже са дървени, обковани със злато и сребро, ще стане ясно, че са измама и лъжа и всички народи и царе ще открият, че те са дело на човешки ръце и в тях няма никакво божествено действие.
51. Тогава кой не би разбрал, че те не са богове!
52. Те не въздигат цар на страната, нито изпращат на хората дъжд;
53. съдебен спор не решават, онеправдания не защитават, безсилни са като подплашени врани в небето.
54. Ако пък огън обхване храма на тези дървени, позлатени или посребрени богове, жреците им ще избягат и ще се спасят, а те самите ще изгорят като покривни греди.
55. Нито на цар, нито на врагове могат да противостоят;
56. как тогава да се приеме и да се мисли, че те са богове?
57. Тези дървени, обковани със сребро и злато богове не могат да се опазят и от крадци и грабители, които, като влизат със сила в храма, свалят златото, среброто и дрехите им, отмъкват плячката, а те с нищо не могат да си помогнат.
58. Затова по-добре цар, храбър в битка, или ценна вещ вкъщи, която върши работа, отколкото мними богове; по-добре врата, за да пази дома, или колона от дърво в царски дворец, отколкото мними богове!
59. Слънцето, луната и звездите са сътворени, за да светят ярко, и те ни изпращат доброволно светлината си.
60. Когато светкавица освети небето, навред се вижда ясно. Вятърът вее по всички посоки
61. и облаците, когато Бог им нареди, преминават над цялата земя, за да изпълнят Неговата заповед.
62. Но тези богове не приличат на тях нито по вид, нито по сила.
63. Как тогава може да се мисли или да се каже, че те са богове, щом нямат сила нито да накажат справедливо, нито да сторят добро на хората?