41. И макар да са забелязали това, те не могат да изоставят идолите си – толкова са неразумни.
42. Жените пък, с препаски от тръстика, седят по улиците и кадят маслинени трици.
43. И когато някоя от тях, привлечена от минаващ мъж, преспи с него, сетне се присмива на съседката си, че не са я предпочели и препаската ѝ не е развързана.
44. Всичко у тези идоли е лъжа и измама. Така че как може да се мисли и да се говори, че те са богове!
45. Направени от ваятели и златари, те не са нищо друго освен това, което творците са искали да сътворят.
46. Щом самите им създатели са смъртни хора, как творенията им могат да бъдат богове?
47. С делата си те са завещали заблуда и позор на своите потомци.
48. Когато пък ги сполетят война и бедствия, жреците се съветват помежду си къде да се скрият със своите идоли.
49. А щом сами не могат да се спасят нито от войни, нито от бедствия, как хората да не разберат, че те не са богове!
50. Понеже са дървени, обковани със злато и сребро, ще стане ясно, че са измама и лъжа и всички народи и царе ще открият, че те са дело на човешки ръце и в тях няма никакво божествено действие.
51. Тогава кой не би разбрал, че те не са богове!