31. Те вият с писъци пред боговете си, както на помен за умрели,
32. а не се свенят да вземат някоя от дрехите им, за да облекат с тях жените и децата си.
33. Ако някой им стори добро или зло, те не могат да му отвърнат, нито пък могат да въздигнат цар, нито да го свалят.
34. Не могат също нито богатство, нито дребна монета да дарят на някого. Ако някой им обещае оброк, но не го спази, не го изискват.
35. От смърт човек не са избавили, нито слаб са отървали от силен,
36. сляп човек не могат да накарат да прогледне, нито могат да помогнат на човек в нужда,
37. няма да покажат състрадание към вдовица и няма да направят добро на сирак.
38. Тези дървени, посребрени и позлатени идоли са като скални отломки в планината, а който им служи, ще бъде посрамен.
39. Та как може да се помисли или да се каже, че те са богове!
40. При това и самите халдейци се отнасят непочтително към тях. Когато видят ням, който не може да говори, водят го при Ваал и молят да му даде говор, като че ли Ваал изобщо може да разбира.
41. И макар да са забелязали това, те не могат да изоставят идолите си – толкова са неразумни.