47. Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48. Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49. Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50. докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51. Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52. Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53. Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54. Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55. От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56. Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57. Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58. Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59. Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60. Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61. Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62. думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63. Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64. Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65. Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66. Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“