17. И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18. „Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19. Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20. Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21. Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22. по милост на Господа ние не изчезнахме,защото милосърдието Му не е пресекнало –
23. то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24. Господ е моят дял, казва душата ми,и така, на Него ще се надявам.
25. Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26. Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27. Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28. Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.