1. Тримата мъже ходеха сред пламъците, като възпяваха Бога и благославяха Господа.
2. Тогава Азария се изправи и сред огъня се понесе молитвения му възглас:
3. 26 „Благословен си, Господи, Боже на предците ни, нека за вечни времена да се хвали и прославя името Ти!
4. 27 Защото Ти си праведен във всичко, което си сътворил; всички Твои дела са истински, Твоите пътища – прави, всяка Твоя присъда е справедлива.
5. Ти постъпи справедливо във всичко, което отреди на нас и на Йерусалим, светия град на предците ни, защото Ти отреди всичко това съдейки ни справедливо за нашите грехове.
6. 29 Защото ние сторихме грях и беззаконие, като отстъпихме от Тебе и във всичко съгрешихме;
7. 30 не се вслушахме и не спазихме Твоите заповеди, и не постъпихме, както Ти ни беше заповядал, за да ни бъде добре.
8. Затова всичко, което ни отреди, всичко, което стори с нас, Ти стори справедливо
9. 32 и ни предаде в ръцете на най-омразни врагове – отстъпници, които не спазват Закона, и на най-жестокия и несправедлив цар по цялата земя.
10. И сега ние не можем уста да отворим, станахме за срам и позор на Твоите слуги и на онези, които Те почитат.
11. Но заради Твоето име не ни предавай завинаги на гибел и не разрушавай завета Си,
12. 35 не отнемай от нас милостта Си заради Авраам, Твоя възлюбен, заради Яков, Твоя раб, заради светия Твой Израил,
13. 36 на които си обещал да умножиш потомството им като звездите небесни и като пясъка на морския бряг.