1. Тримата мъже ходеха сред пламъците, като възпяваха Бога и благославяха Господа.
2. Тогава Азария се изправи и сред огъня се понесе молитвения му възглас:
3. 26 „Благословен си, Господи, Боже на предците ни, нека за вечни времена да се хвали и прославя името Ти!
4. 27 Защото Ти си праведен във всичко, което си сътворил; всички Твои дела са истински, Твоите пътища – прави, всяка Твоя присъда е справедлива.
5. Ти постъпи справедливо във всичко, което отреди на нас и на Йерусалим, светия град на предците ни, защото Ти отреди всичко това съдейки ни справедливо за нашите грехове.
6. 29 Защото ние сторихме грях и беззаконие, като отстъпихме от Тебе и във всичко съгрешихме;
7. 30 не се вслушахме и не спазихме Твоите заповеди, и не постъпихме, както Ти ни беше заповядал, за да ни бъде добре.
8. Затова всичко, което ни отреди, всичко, което стори с нас, Ти стори справедливо
9. 32 и ни предаде в ръцете на най-омразни врагове – отстъпници, които не спазват Закона, и на най-жестокия и несправедлив цар по цялата земя.
10. И сега ние не можем уста да отворим, станахме за срам и позор на Твоите слуги и на онези, които Те почитат.