4. Те всички горят от прелюбодейство като пещ, опалена от хлебаря, който щом замеси тестото, престава да я подклажда, докато то втаса.
5. Празничен е денят на нашия цар! Князете се разпалиха до боледуване от вино, а той протяга ръка към тези, които кощунстват.
6. Защото с коварството си те правят сърцето си на пещ; гневът им спи цяла нощ, а сутрин гори като пламтящ огън.
7. Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всички техни царе падат и никой не Ме призовава.
8. Ефрем се смеси между народите, Ефрем стана като необърната пита.
9. Чуждите поглъщаха силата му и той не забеляза, косите му посивяха, а той не разбира.
10. И гордостта на Израил свидетелства против него – и при това те не се обърнаха към Господа, своя Бог, и не Го потърсиха.
11. И Ефрем стана неразумен като глупав гълъб, призовават Египет, а отиват в Асирия.