1. Когато Израил беше млад, Аз го възлюбих и от Египет извиках Сина Си.
2. Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани.
3. Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам.
4. С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна.
5. Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене.
6. И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли.
7. Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.
8. Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми.
9. Няма да постъпя според силата на гнева Си, няма вече да изтребвам Ефрем, защото Аз съм Бог, а не човек, Светият у тебе, и няма да разпалвам гнева Си.
10. Те ще тръгнат след Господа. Той ще извиси гласа Си като лъв, ще извиси гласа Си и синовете от морето ще побързат към Него.
11. Като птици и като гълъби ще полетят от Египет и от Асирийската земя, ще ги поселя в домовете им, гласи словото на Господа.