9. И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“
10. Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“
11. А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“
12. И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.
13. А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона.
14. И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби.
15. Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“
16. Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти.
17. Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така.
18. Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.