2. защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия.
3. И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.
4. Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия
5. една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците.
6. Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна.
7. Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом,
8. стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята
9. и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.
10. Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си.
11. Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им.
12. И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете.