12. Всички твои крепости – смоковници с раноузрели смокини: бъдат ли разтърсени, те ще паднат в устата на гладния.
13. Ето твоя народ – жени сред тебе; вратите на твоята земя ще се отворят – напълно разтворени за враговете ти; огън ще погълне твоите ключалки.
14. Начерпи за себе си вода за през обсадата, укрепи крепостите си! Влез в глината, тъпчи всред сместа; заеми се с тухлите!
15. Там огън ще те погълне, меч ще те посече, – той ще те изтреби, както изтребват скакалци.Умножи се като скакалци, размножи се като скакалци!
16. Ти си увеличила своите търговци повече от звездите по небето – скакалците се раздвижиха и отлетяха.
17. Твоите миннезарими са като скакалци и твоите тафсарими – облак скакалци, които кацат по стените по време на студ. Слънцето изгрява и те отлитат, и мястото им вече не може да се узнае – къде са те?
18. Твоите пастири са заспали, царю асирийски, спокойно почиват твоите благородници. Твоят народ е разпръснат по планините, няма кой да го събере.
19. И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?