1. Ето по планините са нозете на благовестителя. Той провъзгласява: „Мир! Празнувай ти, Юдея, своите празници, изпълнявай своите обети! Защото извършителят на злото няма вече да преминава през тебе за разрушаване. Свърши се, премахна се.“
2. Изправя се против тебе опустошител. Охранявай укрепленията! Следи пътя! Усили кръста си! Мощно укрепи силите си!
3. Защото Господ ще възстанови величието на Яков, което принадлежи на Израил, тъй като грабители ги опустошиха и унищожиха лозовите им пръчки.
4. Щитовете на неговите силни бойци са кървавочервени, воините му са облечени в багрени дрехи; колесниците са като огнен блясък от железните обкови – в деня на подготовката му – и кипарисови копия биват размахвани.
5. По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.
6. Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени – обсадната защита вече е готова.
7. Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.