7. Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването.
8. Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.
9. И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл.
10. И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.
11. Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа:
12. ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей.
13. При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб.
14. От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва.
15. Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.
16. Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден;
17. а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня.
18. Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.
19. Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист.
20. Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си.
21. Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“
22. И Господ каза още на Мойсей:
23. „Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза.
24. Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете;