2. Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника.
3. Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,
4. двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.
5. После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина.
6. Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.
7. Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването.
8. Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.
9. И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл.
10. И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.