51. На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното; и ако заразата се е разпростряла по дрехата, по основата или по вътъка, по кожата или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.
52. Тогава свещеникът да изгори дрехата, върху която е заразата, било основата или ленения, или вълнения вътък, или каквото и да било кожено изделие, защото е гибелна проказа, трябва да се изгори на огън.
53. Ако свещеникът види, че заразата не се е разпростряла върху дрехата, по основата или по вътъка, или върху каквото и да е кожено изделие,
54. свещеникът да заповяда да бъде изпрано онова, върху което има зараза, и да го затвори за още седем дена.
55. Ако след изпиране на заразеното свещеникът види, че заразата не е променила вида си, макар и да не се е разпростряла, то е нечисто и трябва да се изгори на огън, заразата е проникнала дълбоко, както отвътре, така и отвън.
56. Но ако свещеникът види, че след изпирането заразата едва се забелязва, нека я премахне от дрехата или от кожата, било от основата или от вътъка.
57. Но ако се появи отново върху дрехата, на основата или вътъка, или върху каквото и да е кожено изделие, проказата се е развила; онова, което е заразено, да се изгори на огън.
58. Ако след изпиране на дреха, било основа или вътък, или кожено изделие, заразата се премахне, те трябва повторно да се изперат и ще бъдат чисти.
59. Това е законът за заразата от проказа върху вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или върху кожено изделие, когато се обявяват за чисти или нечисти.“