22. След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“
23. Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет.
24. Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена.
25. И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето.
26. Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.
27. Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.
28. Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“
29. Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня;
30. Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“
31. Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал;
32. пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни.
33. Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята.
34. Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му.
35. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.