3. Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет.
4. Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.
5. Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“
6. Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.
7. Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
8. Господ каза на Мойсей и Аарон:
9. „Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“
10. Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.
11. Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си:
12. всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
13. Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.
14. След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.
15. Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,
16. и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.