13. Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.
14. След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.
15. Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,
16. и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.
17. Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.
18. Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“
19. Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“
20. Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв.
21. Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв.
22. Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.