11. Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си:
12. всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
13. Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.
14. След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.
15. Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,
16. и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.