9. Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“
10. Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“
11. Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“
12. Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.
13. А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“
14. Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
15. Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?
16. На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“
17. Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“
18. А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“
19. Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
20. Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.
21. Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“
22. Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?