6. В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:
7. „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.
8. Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“
9. Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“
10. Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“
11. Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“
12. Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.
13. А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“
14. Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
15. Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?
16. На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“
17. Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“