1. След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“
2. В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“
3. Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“
4. Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“
5. Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“
6. В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:
7. „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.
8. Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“
9. Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“
10. Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“
11. Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“
12. Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.
13. А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“