6. Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“
7. Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата.
8. Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал.
9. Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.
10. Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните.
11. Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове – и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“
12. След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.
13. Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер.
14. Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“
15. Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога.
16. Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“
17. Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш.
18. Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш.
19. Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога.
20. Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат.
21. Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души.
22. Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе.