22. А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.
23. А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“
24. Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.
25. Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.
26. Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“
27. А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.
28. Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?
29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“
30. И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.
31. Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка.
32. След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“
33. Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“
34. Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази.
35. Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан.