21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
22. А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.
23. А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“
24. Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.
25. Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.
26. Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“
27. А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.
28. Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?
29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“
30. И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.
31. Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка.
32. След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“