8. От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,вълните застанаха като грамада,бездни се откроиха посред морето.
9. Тогава неприятелят каза:„Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,ще се насити с тях моята мъст,ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“
10. С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:те потънаха като олово в мощните води.
11. Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
12. Ти простря десницата Си,тогава земята ги погълна.
13. Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14. Чуха народите и треперят;ужас обзе жителите на филистимската страна.
15. Уплашиха се тогава князете на Едом,трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени савсички обитатели на Ханаан.
16. Страх и ужас да ги нападне,от силата на Твоята мишца да застинат като камък,докато достигне земята Твоят народ, Господи,докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.