13. Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14. Чуха народите и треперят;ужас обзе жителите на филистимската страна.
15. Уплашиха се тогава князете на Едом,трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени савсички обитатели на Ханаан.
16. Страх и ужас да ги нападне,от силата на Твоята мишца да застинат като камък,докато достигне земята Твоят народ, Господи,докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.
17. Въведи го и го насади в планината на Своето наследство,на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище,в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18. Господ ще царува вовеки и вечно.“
19. Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.
20. Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора.
21. И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“
22. След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.