35. Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.
36. А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.
37. След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.
38. С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.
39. От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.
40. А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години.
41. След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.
42. Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.
43. Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
44. а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея;
45. преселник и наемник не бива да ядат от нея.
46. В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.
47. Цялата израилска общност трябва да я извършва.
48. Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея.
49. Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“