8. В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф.
9. Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас;
10. нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“
11. Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес като складове за жито.
12. Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните.
13. Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби
14. и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.
15. Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа:
16. „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“
17. Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата.
18. Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“
19. Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“
20. Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много.
21. Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство.
22. Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“