3. „Аз тъпках винената преса Сам и никой от народите не беше с Мене, Аз ги тъпках с гнева Си и ги смачквах с яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми и изцапах цялата Си дреха,
4. защото денят за отмъщение е в сърцето Ми и настъпи годината на Моето изкупление.
5. И виждах, че няма помощник, и се учудвах, че няма поддръжник, но Моята сила Ми помогна и Моята ярост беше тази, която Ме подкрепи,
6. и в гнева Си стъпках народите, смазах ги в яростта Си и излях на земята кръвта им.“
7. Ще възхвалявам милостите на Господа, славата на Господа за всичко, което Господ е извършил за нас, както и голямото благоволение към дома на Израил, което показа заради Своето милосърдие и заради голямата Си щедрост.
8. Той каза: „О, да, наистина! Те са Мой народ, деца, които няма да бъдат неверни.“ И Той стана Спасител за тях.
9. Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни.
10. Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях.
11. Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух,