10. Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях.
11. Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух,
12. Който вървеше отдясно на Мойсей и изяви величествената Си мощ, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
13. Който ги води през бездни като коне през пустиня, без да се спънат?
14. Както Господният Дух дава почивка на добитъка, който слиза в долината, така Ти води народа Си, за да Си създадеш великолепно име.
15. Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене.
16. Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител.
17. Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.
18. Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище.
19. Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало.О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили.