Старият Завет

Новият Завет

Исаия 59:1-13 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Ръката на Господа не е толкова къса, за да не може да спасява, и ухото Му не е толкова мъчно чуващо, та да не чува.

2. А вашите престъпления ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, за да не слуша.

3. Защото ръцете ви са изцапани с кръв и пръстите ви – с престъпление, устните ви говорят лъжа, езикът ви изрича сквернословие.

4. Никой не призовава на съд за справедливост и никой не съди истинно; уповават се на незначителното и говорят лъжи, носят у себе си нещастие и раждат погибел,

5. измътват яйца на усойница и плетат паяжина; който яде от яйцата им – умира, а от стъпканите яйца изпълзяват отровни змии.

6. Паяжините им не стават за облекло и не се обличат с изработеното от тях; делата им са кощунствени и злодеянието е в ръцете им.

7. Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв, мислите им са мисли нечестиви, опустошение и гибел има в пътищата им.

8. Не знаят пътя на мира и няма правосъдие в начина им на живот; пътеките им са криви и никой, който ходи по тях, не знае мир.

9. Затова справедливостта е далече от нас и правдата не ни достига, чакаме светлина, а, ето – тъмнина. Ходим в мрак вместо в дневна светлина.

10. Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви.

11. Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.

12. Защото нашите прегрешения пред Тебе са много и греховете ни свидетелстват против нас; защото нашите прегрешения са с нас и си ги знаем.

13. Отделихме се и се отрекохме от Господа, отстъпихме от нашия Бог, говорихме за потисничество и отричане, зачевахме и бълвахме от сърцата си лъжливи думи.

Прочетете пълната глава Исаия 59