1. Викай с пълно гърло, не се въздържай! Издигни гласа си като тръба и посочи на Моя народ прегрешението му и на потомците на Яков – греховете им!
2. Те всеки ден Ме търсят и желаят да познават Моя път като народ, който постъпва справедливо и не изоставя Закона на своя Бог. Искат от Мене праведен съд, желаят приближаването до Бога.
3. „Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят.
4. Ето вие постите с кавги и караници и за да поразявате със злосторнически юмрук. Сега не постите, за да бъде чут вашият глас във висините.
5. Такъв ли е постът, който Аз избрах – ден, в който човек се самоизмъчва, навежда главата си като тръстика и се облича с вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, приятен на Господа?
6. Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем;
7. не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?
8. Тогава твоята светлина ще се появи като утринна зора и твоите рани бързо ще заздравеят. И твоята правда ще върви пред тебе и славата на Господа ще обгражда своя път.
9. Тогава ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!“Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно,