4. Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, внимавайте в казаното от Мене! Да, от Мене ще излезе закон и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.
5. Наближава да се открие Моята справедливост; Моето спасение изгрява и Аз ще съдя народите със Своята сила; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на силата Ми.
6. Вдигнете очи към небето и погледнете надолу към земята, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и жителите ѝ също ще изчезнат; а Моето спасение е вечно и справедливостта Ми няма да се отмени.
7. Послушайте Ме вие, които познавате справедливостта, народе, който имаш Моя закон в сърцето си! Не се бойте от присмеха на хората, нито се страхувайте от поруганието им.
8. Защото молец ще ги разяде като дреха и червей ще ги разяде като вълна, а Моята справедливост е вечна и Моето спасение ще преминава от род в род.
9. Надигни се, надигни се, облечи се в сила, деснице Господня! Надигни се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Ти не срази ли Рахав, не порази ли крокодила?
10. Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, не превърна ли морските дълбини в път, за да преминат спасените?
11. И избавените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион с ликуване, и вечна радост ще сияе над главите им. Радост и веселие ще настъпят, скръбта и въздишките ще изчезнат.
12. Аз, Аз съм вашият Утешител. Кой си ти, че се боиш от смъртни хора и от човешкия син, който е същото, каквото е тревата?
13. Ти забрави Господа, Който те е сътворил, Който е устроил небето и е положил основите на земята, и непрестанно всеки ден се плашиш от гнева на потисника, като че той е готов да те погуби. Но къде е сега гневът на потисника?
14. Отведеният в плен ще бъде освободен и няма да умре в затвора, нито ще му липсва хляб.
15. Аз съм Господ, твоят Бог, Който вълнува морето така, че вълните му бушуват. Господ Вседържител е Моето име.
16. Аз вложих Своите слова в устата ти и те скрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да положа основите на земята и да кажа на Сион: „Ти си Мой народ.“
17. Надигни се, надигни се, стани, Йерусалиме, ти, който от ръката на Господа си изпил до дъно чашата на гнева Му, който си изпил чашата на опиянението.
18. Измежду всички синове, родени от него, нямаше кой да го води, и измежду всички синове, отгледани от него, нямаше кой да го подкрепя за ръка.