13. Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.
14. Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!
15. Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.
16. Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот.
17. И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.
18. Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете;
19. живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност.
20. Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“
21. И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“
22. А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“