1. Горко на венеца на гордостта на пияните жители на Ефрем и на повяхналото цвете, на блестящото му украшение, което е на възвишението на плодородната долина на замаяните от вино.
2. Ето от Господа идва един силен и могъщ, като градушка и опустошителен вихър, като силна буря и порои от придошли води, който със сила ще повали венеца на земята.
3. С крака ще тъпче гордостта на пияните ефремци.
4. А повяхналото цвете, блестящото му украшение, което е над плодородната долина, ще бъде откъснато като ранноузряла смокиня, която, щом я видят, късат я и я изяждат.
5. Тогава Господ Вседържител ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от народа Си,
6. дух на правосъдие за съдещия и сила за онези, които във война отблъскват врага до портите.
7. Но и тези се опиха с вино и се замаяха от силно питие. Свещеник и пророк се опиха с питие и се замаяха от вино. Съмняват се във виденията си и се колебаят в присъдата си,
8. защото трапезите са залети от гнусен бълвоч и не остана чисто място.
9. Кого да научи той на знание и на кого да разясни учението? На онези, които са отбити от мляко и отделени от майчина гръд.
10. Така заповед след заповед, заповед след заповед; правило след правило, правило след правило; ту тук малко, ту там малко.
11. С неразбрани думи и непознат език ще говори Той на този народ.
12. Онзи, който им беше казал: „Това е покой. Успокойте отрудените, защото това е подкрепа.“ Но те не искаха да слушат.