2. Млъкнете, жители на острова, които бяхте снабдявани по море от сидонските търговци.
3. Житата на Сихор и реколтата на Нил стигнаха по голямата вода до Сидон, който стана пазар за чуждите народи.
4. Засрами се, Сидоне, защото ето какво казват морето и морската крепост: „Не съм раждала и не съм имала родилни мъки, не съм отглеждала момчета и не съм възпитавала момичета.“
5. Когато се чуе вестта за Тир между египтяните, те ще се разтреперят.
6. Заминавайте за Таршиш! Ридайте, островни жители!
7. Това ли е вашият ликуващ град, чието начало е в древността, чиито нозе го водят в скитането му по далечна страна.
8. Кой реши това за Тир, коронясания, чиито купувачи бяха князе, а търговците му – най-почитани по земята.
9. Господ Вседържител определи това, за да посрами гордостта на разкоша и да унижи първенците по земята.
10. Дъще Таршишка, обработи земята си, както около Нил, защото няма вече пречка за теб.
11. Господ простря ръката Си над морето и накара царства да треперят. Заповяда да бъдат разрушени крепостите на Ханаан.
12. И каза още: „Ти няма да се радваш вече, посрамена девице, дъще Сидонска. Стани, замини за Китим, но и там няма да има спокойствие за теб.“
13. Ето земята на халдейците, чиито народ вече го няма. Асур го бе предопределил за своите кораби. Издигнаха обсадни кули и разрушиха крепостите му, превърнаха го в руина.
14. Стенете, таршишки кораби, защото крепостта ви е опустошена.
15. Тогава Тир ще бъде забравен за седемдесет години, колкото живее един цар. А след седемдесет години ще се случи с Тир това, за което се пее в песента на блудницата: