5. И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“
6. Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство.
7. Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма.
8. Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.
9. Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер.
10. Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна.
11. Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет.
12. И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне.
13. Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна.
14. А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“