1. Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион.
2. Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон.
3. „Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца.
4. Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята.
5. И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“
6. Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство.
7. Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма.
8. Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.