8. Също кипарисите се радват за тебе и ливанските кедри, казвайки: „Откакто ти лежиш повален, дървар не е идвал при нас.“
9. Преизподнята долу се раздвижи заради тебе – да те срещне, когато влизаш. Заради тебе разбуди покойниците, земните властници, вдигна всички царе на народите от престолите им.
10. Всички те ще кажат в отговор: „И ти стана безсилен като нас, ти стана подобен на нас.
11. Великолепието ти е свалено в преизподнята заедно със звука на твоите арфи. Червеи са твоя постелка и червеи са твоя завивка.
12. Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“
13. А ти си каза: „Ще се изкача на небето, ще поставя престола си над Божиите звезди и в крайния Север на планината ще седна в събранието на боговете.“
14. Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.
15. Но ти си свален в преизподнята, до основите на земята.
16. Които те виждат, чудят се и питат: „Този ли е мъжът, който караше земята да трепери, разтърсваше царствата,
17. който обърна света в пустиня и разрушаваше градовете му, който не пускаше пленниците в домовете им?“
18. Всички царе на народите почиват в слава, всеки в своята гробница.
19. А ти си изхвърлен от гроба си като презряно клонче, като изпотъпкан труп, покрит с убити, прободени с меч, слизащи в изградени с камъни ями.
20. Ти няма да се съединиш с тях в гроба, защото ти разори страната си, уби народа си и няма за вечни времена да се споменава родът на злодеите.
21. Пригответе заколение за синовете му заради греховете на предците им, за да не се надигнат, да завладеят земята и да изпълнят лицето на света с градове.
22. „И ще се надигна против тях – казва Господ Вседържител – и ще залича името на Вавилон и остатъка: и син, и внук“ – казва Господ.