16. Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях,
17. защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим.
18. Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините.
19. Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо.
20. Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“
21. И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.
22. Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: „Ние живеем много далече от вас“, когато сте живеели в пределите ни?
23. И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“
24. Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело.
25. Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо – направи го.“