2. той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители – храбри.
3. И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир:
4. „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“
5. И така, петимата аморейски царе – йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, – те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.
6. Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“
7. Така Иисус тръгна от Галгал – той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни.
8. Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“
9. Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал.
10. Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа.
11. А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.
12. Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“
13. И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?
14. Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.