11. А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.
12. Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“
13. И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?
14. Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.
15. След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.
16. А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа.
17. Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“
18. Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят.
19. Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“
20. И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове,
21. целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.
22. Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“