11. А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.
12. Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“
13. И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?
14. Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.
15. След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.
16. А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа.
17. Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“