22. Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“
23. Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.
24. Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Шеревия, Хашавия и още десет от братята им.
25. Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог.
26. След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато,
27. двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато.
28. При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди.
29. Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“