9. да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита“!“
10. Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“
11. Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“
12. После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава.
13. И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“
14. И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.