6. По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“
7. А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание:
8. ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“
9. Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи.
10. Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш.
11. Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите.
12. Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана.
13. Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“
14. А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.