6. Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти.
7. Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите.
8. Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си.
9. Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза.
10. Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже:
11. „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“
12. Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир.
13. А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом.
14. Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“
15. А Естир отговори така на Мардохей:
16. „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“
17. И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.